Болест и здраве, това са два полюса на живота или две различни състояния на човешкия дух. Те се определят по приятните или неприятните състояния, които произвеждат в човека. Здравето е приятно състояние, болестта - неприятно. Такива състояния съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят на човека. Те се дължат на причини, които произлизат от противоположни сили. Значи, когато в човека действат едновременно две противоположни сили, едната от тях ще вземе надмощие и той ще бъде или здрав, или болен. - Защо Бог създаде болестите? - Не ги създаде Бог, но колективният човек, т.е. човекът в своето колективно съзнание. 25-273

Най-първо трябва да се създаде психологическа наука за здравословното състояние на човека, за да се знаят причините на всички негови прояви. По този начин ще се различават здравословните от болезнените състояния. Запример, здравословно състояние е желанието на човека да учи. Болезнено състояние у човека е мисълта му, че всичко знае. 45-174

Какво означава думата „болен"? Тя е образувана от две срички: „бол" и „лен". Сричката „бол" означава изобилие, а „лен" - мързел. Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. 84-47

Думата „здраве" е образувана от сричките: „здра" и „ве". Значи, здравият „здра, дра" обича да одира кожата на хората или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. 84-47

Човек не е роден да бъде болен, не е роден и да бъде здрав - това са възможности в живота. Въпреки това, той не може да избегне нито болестта, нито здравето. Човек не се е родил нито за болести, нито за здраве. Той се е родил да живее. 82-262

Да сме здрави, това е от Бога. Да сме болни, това е от хората. 79-121

По какво се познава здравият човек? - Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувства весел, радостен, благодарен за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек. 22-14

Когато тялото е хармонично, енергиите функционират в него правилно. Тогава червеният цвят на лицето е естествен. Той се прелива с цвета на кожата. В цвета на лицето у здравия човек стават малки промени, както във водата на тихото море или шумоленето на листата. Приятно е да наблюдаваш промените в лицето на здравия човек - игривостта на очите му, усмивката на устата... Естественото положение на устата е красиво. Тя не трябва да бъде нито много отворена, нито много затворена. Същото се отнася и за очите. Очите трябва да бъдат по-малко или повече отворени, в зависимост от светлината, която възприемат. При силна светлина очите се отварят по-малко, а някога се свиват; при голяма тъмнина, те се отварят широко. 68-230

Кой човек е здрав? - На когото и майка му, и баща му са здрави. Децата не могат да бъдат здрави, ако родителите не са здрави. Ако бащата е здрав, и децата, които вървят по бащина линия, са здрави, със здрави зъби. И обратното е вярно: ако бащата не е здрав, и децата, които вървят по негова линия, не са здрави. Същото се отнася и до майката. Това е закон, който постоянно се проверява в живота. 148-86

Какво се иска от съвременните хора? - Чисти мисли, чувства и постъпки. Само така те могат да бъдат здрави. Всяка нечистота дава условия за ферментиране. Ферментирането пък причинява болести. Следователно, болният страда от ферментирали мисли, чувства или постъпки. Щом спре ферментацията и нечистотиите се изхвърлят навън, болестта изчезва... Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка никога не ферментират. 109-207

В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята. 108-353

Ако не мисли, не чувства и не постъпва добре, човек не може да бъде здрав. Значи здравето зависи от три фактора: от здрава мисъл, от здраво чувство и от здрава постъпка. 112-178

Здравословното състояние на човека зависи от неговия ум и от неговото сърце. 93-244

Болният губи, а здравият печели. 87-96

Движете се между здрави хора, да се ободрявате. 93-244

Следва продължение...

Болестта и болезнените състояния в науката, в живота и в самия човек трябва да се изключат. В това се заключава смисълът на живота във физическия свят. Остане ли болестта да царува във физическия свят, тя ще разруши всичко. Докато болестта съществува, животът, богатството, знанието, силата са безпредметни. Защо? Защото от една страна човек ще придобива, от друга страна болестта всичко ще изяжда и руши. 82-258

Гледаш, че някои благуват, а ти лежиш в болницата с отрязан крак. Сърцето ти се къса, като гледаш здрави хора, но няма какво да правиш, ще търпиш. 113-48

Болестите развалят целия живот на човека. 144-344

Всеки, който заболее, все ще пострада от нещо. 61-80

Болестите и болезнените състояния показват, че е станало някакво разместване в организма. 61-36

Дойдат ли болестите, организмът постепенно се разрушава. 81-120

Болестите в съвременните хора са особен род земетресения. Когато стане някое силно земетресение, то събаря къщите на хората. По същия начин, когато някой човек заболее от сериозна болест, той ляга на леглото за 3 - 4 - 5 месеца и като стане от леглото, болестта е стопила мазнините му, тялото е олекнало с 10-15 килограма. 118.4-17

Болестите не са нещо друго освен осиромашаване. Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости. Какво е станало с него? Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. 136-296

Една тежка болест е в състояние да отнеме от теглото на човека повече от 20-30 кг, но от теглото на мозъка - почти нищо. 74-82

Ако изгубим 20 кг от тежестта си, няма нищо. Казват за някого: Хлътнали му бузите. - Няма нищо! Другото е натрупване на материя. 215-239

СПРАВЯНЕ С БОЛЕСТИТЕ

Да може човек да се освобождава от своите болезнени състояния, в това седи красотата на новия живот, в това седи силата на културния човек. 159-53

Пази се от лошия господар - болестта. 91-114

Болестите и мъчнотиите показват, че има още много да се справяте със себе си. 102-168

Колкото повече роптаят, толкова повече болести ги нападат. 146-371

Като се смирява, човек се подмладява. Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т.н. Защо? Защото живее на Земята. Обаче, детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. 62-50

Някои болести, някои болезнени състояния не идват така изведнъж. Болестта започва да идва малко по малко, като едно неестествено състояние и накрая се появява болката. Ти мислиш, че като дойде лекар и като даде лекарство, болестта ще си отиде. Най-новите изследвания показват, че болестта ще я повърнеш по същия начин назад. 199-43

Ако му дойде някаква болест, нека я приеме добре, като гост, да си поговори с нея, да види какво носи тя. И болестта носи някакво благо. 36-43

Докато сте в сегашното си тяло, непременно ще боледувате. За да се справите с болестите, трябва да преустроите тялото си. 103-13

Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че животът се е подобрил. 70-77

Един ден, когато се справите с вашите болести, ще дойдете до положителната страна на живота. 15-98

Помнете: Който обича Бога, има имунитет към болестите. 66-196

Продължение - ЗДРАВ ИЛИ БОЛЕН: Причини за Болестите и Методи за тяхното Лекуване

Източник: Самосъзнание.com

Болестите показват пътищата на нашето отклонение от великия Божествен живот или от правата мисъл. 127-86

Природата изпраща болестите като начин за изправяне на погрешките. 31-118

Не считайте, че болестите са наказание. Болестите са до известна степен наказание, но те дават знание и с тях ви се продължава животът. Ако не бяхте боледували, мнозина щяхте да заминете за другия свят. Всяко боледуване е едно пречистване на човека. В човека се натрупва една психическа кал, от която произтичат болестите, та човек трябва да боледува по 1-2 пъти на годината от хрема, кашлица и пр. 215-239

Понякога е добре да боледува човек. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия... Никой не може да избегне страданието, което Природата му изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече... Страданията имат за цел да калят човека, да го направят силен, подобен на Бога. 148-293

Коя е причината на болестите? Неразположението в човека. Всяко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя в организма и човек заболява. Инертните сили, утайките и наслояванията трябва да се асимилират по някакъв начин. Ето защо Природата е допуснала болестите, като метод за лекуване. Болестта не е наказание, но подтик, подбудителна причина, която кара човека да изхвърли всичко нечисто вън от себе си. 65-136

Чрез болестите и страданията човек се учи. Това са уроци, които той трябва да научи. 54-271

Сегашните хора не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. 146-371

Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на посвещение. 82-114

След всяка болест и след всяко изпитание човек придобива някаква опитност, става по-силен и се калява. Колкото по-големи са изпитанията му, толкова по-силен става той. 109-291

Забелязано е, че деца, които много боледуват, каляват се и стават по-издръжливи. Има хора, които не са боледували и минават за здрави. Обаче първата сериозна болест, която ги хване, ги отнася на другия свят. 102-286

Гледайте на болестите като на благо, дадено, за да работите върху себе си. 146-111

Болестите са естествени състояния на човешкия организъм... Думата „болест" е съставена от сричките „бол" и „ес". На турски „бол" значи изобилие, богатство; „ес" - така. Значи, болестта носи богатство на човека. 70-112

Защо идат болестите в живота? - Като възпитателно средство за хората. Те носят благословение за тях. Болестите носят повече добро, отколкото зло. При сегашните условия на живота, ако нямаше болести, хората щяха да бъдат по-нещастни. Болестите смекчават човешкия характер. 70-77

Всичките болести имат едно велико предназначение. Най-великото благо в сегашния свят, това са болестите. Вижте онзи богатия човек: тогова изпоял, оногова изпоял, на този продал котлите, на онзи продал къщата, но като го хване болестта, плаче. Дойде лекарят, направи една инжекция, друга инжекция, даде туй лекарство, онуй лекарство, а той дава тогава щедро от себе си, всичко дава... Става мекичък, на бедните раздава, щедър е. Питам: Кое състояние е по-добро? Казват: Горко на богатия човек! Казвам: Блажен е този богат човек, Господ го посетил и сърцето му се разширило. Тъй, нека спадне малко този кожух! Защо му е този багаж? 8-157

Във време на болестта си човек може да свърши една добра работа, а именно: от една страна той се учи да се моли, а от друга - придобива известно просветление. Като се види в невъзможност да се обърне на една или на друга страна, той започва усилено да се моли, да го подкрепи Бог. Той се моли и прави усилия, докато се обърне сам. Щом види, че може сам да си услужва, той придобива вяра в Бога, в себе си и в скоро време напуща леглото. Болестите правят човека разумен. Когато е здрав, човек се разсейва натук-натам, увлича се в различни работи, забравя Бога. Като се разболее, той се прибира в себе си и започва да мисли за Бога, разправя се с Него. Здравият всеки ден излиза от дома си, отива да печели, да придобива богатства. Болният пък се връща у дома си. Той е изгубил това, което някога е спечелил, и се връща между домашните си, дето се предава на размишление и молитва. 106-335

Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които му са дадени, Природата му изпраща болест, с която го ограничава. Като се види ограничено, то не може да прави погрешки. Значи болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека или на живите същества изобщо. 86-302

Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличава твърдостта. Той е станал по-твърд, отколкото трябва. Като го разтрива болестта, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, тя го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно - приятно ти е да го слушаш... Като заболее, казвате: „Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше!" Пълен беше, но груб. Сега е слаб, но меко, сладко говори. 69-304

Болестите допринасят особено много за женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените, смели натури. 35-61

Ако ви дойде някоя болест - тя е за изпитание; затова, макар и да страдате, издържете я, за да калите характера си. Страдание от болест е в реда на нещата. Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание. 116-106

Здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта; той ще се учи да обича, като гледа как другите хора му прислужват. 18.7-16

Докато е здрав, човек има отношения с много хора: с този се скара, с онзи, докато най-после легне болен. Като заболее, човек се смекчава, става по-добър. Той не се сърди на никого, с никого не се кара. Вижте какво става с онзи, който е боледувал 40 деня. Той омеква, става като светия. Той се намира под влиянието на отрицателните сили, които го възпитават. Когато положителните сили в организма му вземат надмощие, той оздравява. Ето защо, за да бъде здрав, човек трябва да организира силите в своето тяло, да не се отблъскват. Всяко отблъскване на силите произвежда сътресение в организма. 88-80

Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. 127-441

Защо боледуваме? - За да развивате и усилвате волята си. Ако можеш да се справиш с болестта си, ти си силен човек... Всеки може да бъде здрав. 68-178

Болестта, страданието са методи, чрез които Природата си служи, когато иска да застави човека да мисли. 58-93

Всяко заболяване има предвид освобождаване на организма от чуждите вещества. 81-125

„Боледувам, ще умра!" - Не, ти сега именно имаш възможност да станеш по-здрав. 102-286

Като дойде болестта със своя огън, тя изгаря непотребното и нечистото в организма на човека и той започва да мисли право. 86-192

Ако нямаше болести и страдания в живота, положението ви щеше да бъде по-лошо от това, в което се намирате днес. 146-118

Болестите, мъченията, скърбите в живота на човека имат за цел да възстановят неговото нормално състояние. 79-68

Болестите са благословение за човека. Благодарение на тях, той оценява красивите неща в живота. 113-175

Продължение - ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ БОЛЕСТИТЕ: Причини за Болестите и Методи за тяхното Лекуване

Източник: Самосъзнание.com

ВИДОВЕ БОЛЕСТИ

В съвременната медицина болестите не само не се намаляват, но се увеличават. Болести след болести се явяват и не знаят вече с какви имена да ги кръщават. 31-118

Болестите не са само физически. Всяко неразположение, всяка скръб, мъка са болезнени състояния, които се отразяват върху организма. В този смисъл, болестите биват видими и невидими или физически и психически. 106-336

Всички болезнени състояния не са болести. Например хремата, треската не са болести, но състояния на пречистване. Чрез тях организмът се чисти от излишни утайки и наслоявания. Обаче туберкулозата, живиницата са болести. Има и психически болести. 25-423

Болестите биват физически и сърдечни, без да имат органически произход. 79-112

Обаче, има и органически болести, които крият своя произход някъде далеч в миналото на човека. 79-112

Болестите, от които съвременните хора страдат, биват три вида: физически, т.е. такива, които засягат тялото; сърдечни - засягат чувствата, и умствени - засягащи мозъка. С други думи казано, болестите могат да засягат твърдата, течната и динамическата нервна материя на човешкия организъм. 56-114

Слушал съм да ми се оплакват мъже и жени, че имат някаква болест, която се мести. Щом се мести, ходи от едно място на друго, не се плашете, тя лесно ще мине. 152-58

Като се говори за болестите, ние нямаме предвид статическите болести, които оставят утайки в човешкия организъм. Ние говорим за онези болести, които обновяват човека и внасят нови подтици в него. 148-358

Временна болест има, но вечна болест няма. 102-218

КАЧЕСТВА НА БОЛЕСТИТЕ

Болестта сама намира хората. 137-6

Като ви посети някоя болест, не се плашете, но изучавайте характера й. Има болести с груб характер. Дойде ли такава болест у човека, тя го заставя да вика, да се сърди, да удря и т.н. 143-191

Болестта взема нещо от тялото на човека, но нищо не дава. Който е боледувал, той всякога е дал нещо от своето тегло. Като оздравее, отново набавя изгубеното. 137-64

СТРАХ ОТ БОЛЕСТИТЕ

Мнозина от вас се плашат дали ще оздравеят, дали ще мине болестта им. Те се боят от смъртта. Писано е на човека, дали ще умре от дадена болест или не. Лекарите казват за някой болен, че ще умре. - Няма да умре. Когато трябва да умре, и здрав да е човек, пак ще умре... На всеки човек е определено точно кога ще замине. 51-255

Не се плашете от болестта или от страданието. Те идват при вас да ви научат нещо, да придобиете някаква опитност, да се калите. Като прекарате болестта, все ще имате някаква придобивка - по-силни ще станете. Хората се плашат от болестите и гледат на тях като на зло. Не, болестите са привилегия за човека. 47-111

Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети... Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички. 146-341

Болестта е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата. 69-304

Не се смущавайте от болестите и недъзите в света. Не се безпокойте за света, нито за себе си. Какво ще стане със света или с вас, не е ваша работа. Има кой да се грижи за това. Който е създал света, Той се грижи за него. 148-243

Като ученици, вие не трябва да се страхувате от смъртта, нито от болести и изпитания. 51-255

ПРОВЕРКА НА ЧОВЕКА

Болестите са вашите барометри. По тях се съди доде сте стигнали и какво ви липсва. Докато минавате още през болестите, благодарете на Бога и молете се да ви помогне да разберете какво ви липсва. Засега те представят отрицателната страна на вашия живот. Един ден, когато се справите с вашите болести, ще дойдете до положителната страна на живота. 15-98

Страданията, болестите са условия, чрез които проверяват доде е достигнало съзнанието на хората. 51-197

Продължение - ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ: Причини за Болестите и Методи за тяхното Лекуване

Източник: Самосъзнание.com

I. БОЛЕСТИ

Защо боледува човек? За да се научи да живее правилно. 70-116

КАКВО Е БОЛЕСТ

Какво представлява болестта? - Неорганизирана материя... неорганизирана сила... неорганизирана мисъл. 143-192

Болестите, мъченията, скърбите в живота на човека имат за цел да възстановят неговото нормално състояние. 79-68

Когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова, ако плътта има надмощие върху духа, човек всякога ще боледува; ако духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. 210-26

Зад всяка болест се крият същества от различна степен на развитие: силни и слаби, добри и лоши. Повечето от тях са лоши, с ниска култура. Това не е научно обяснение на болестите, а за мнозина е заблуждение. Въпреки това, казвам: Зад всяка болест се крият същества, изостанали в своето духовно развитие. Те знаят химия, физика и когато искат да ти създадат някое нещастие, заставят те да ядеш такава храна, която организмът ти не приема. Така именно ти заболяваш. 67-170

Какво са болестите? - Те са духове, същества от невидимия свят, които упорито преследват известна цел. Като знаете това, не се карайте с духовете, но гледайте разумно да се справите... И на вас казвам: всички непослушни духове са във вас. Небето ги е пратило у вас на работа, да се възпитават. 113-176

Всички болести в нас са живи същества, които искат да си направят място за живеене. 152-58

Ако болестта се загнезди във вас, тури си темел, това значи, че иска да става собственик. Щом се мести болестта, тя прави опити, като някой инженер, дали може да се настани и де да се настани. 152-58

Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. 133-141

Болестите не са нищо друго, освен война на човека с низши същества. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. 35-61

Всяка болест не е нищо друго, освен една велика стачка. Това, че стачкуват 3 милиона и 500 хиляди хора, то не е нищо още, но когато нашият стомах или сърцето ни се разболее, когато толкова милиарди клетки се откажат да работят и се обявят в стачка, това разбирам стачка! Като се разболее стомахът, 10 милиона клетки стачкуват. Те казват: „Ние искаме от нашия господар да подобри положението ни. Ние искаме, щото той да престане да ни дава биволско месо, или изсушено свинско месо или тем подобни. Ние не можем да обработваме тази храна, не искаме вече той да ни измъчва, да ни кара да вършим работи, които не са по нашето естество, нито са по нашите сили." Господарят казва: „Не, аз ви заповядвам!" - „Хубаво, тогава ние няма да работим." ...Господарят започва да преговаря със своите работници слуги и ги пита какво искат. - „Ще ни даваш по малко варени картошки." - „После, какво ще бъде второто меню?" - „Малко варен ориз с вода и с малко сол." Господарят казва: „Добре, съгласен съм. Ами третото меню?" - „Варени сливи с малко масло." - „Добре, тъй ще направя." - „Никакво точено!" - „Слушам." - „Никакво винце!" - „Ами какво друго вместо вино?" - „Прясна топла водица." Това е резюмето от стачката... и господарят казва: „Най-после и моят стомах се подобри." Като се подобри малко, не се минава много време, господарят казва: „Чакай сега да си похапна, да си попийна малко." Но тогава се обявява още по-голяма стачка. Към стачниците от стомаха сега се присъединяват и стачниците от белите дробове и тогава идва голямото зло. 10.26-9

Болестите, от които съвременните хора страдат, не се явяват сега. Те крият своите зародиши в човека и чакат само най-малкия повод, за да се проявят. 79-66

Те не са нищо друго, освен задачи, които трябва правилно да се решават. 56-114

Те не са нищо друго, освен едно упътване за изправление. 115-4

Като дойде една болест, тя идва да ви покаже вашето невежество. 199-85

Онези болести, които не може да премествате от едно място на друго в организма си, много мъчно се лекуват. 152-58

Ще обикнеш болестта, ще й дадеш едно голямо угощение, ще й дадеш един банкет, ще й покажеш любовта си, а ти искаш тъй изведнъж да я изпъдиш навън, но тя е по-силна от тебе. Болестта казва: „Не излизам оттук!" Решиш ли се да я приемеш, ще се разберете с нея. 156-20

В Божествения свят болест не съществува. Човек създава болестите, а не Бог. 36-24

Следва продължение...

Източник: Самосъзнание.com

Жълт кантарион в зехтин - рецептата на Петър Дънов:

Слагат се цветове от жълт кантарион в буркан или шише до гърлото. Заливат се със зехтин. Слага се марля на гърлото и стои на слънце за около 40 дни. Течността става кървавочервена на цвят. Прецежда се и се сипва в тъмни шишенца с капачка. Може да стои в хладилника година. Ако се появи мухъл – просто го махнете. Маслото не е повредено.

Използва се противовъзпалителното му действие за мазане на рани, при изгорено, попарено с вряла вода, натъртване, навяхване, циреи, за разтривка при ишиас, ревматизъм, лумбаго, болки в гърба, спортни травми, алергии по кожата, херпес, ухапвания и др. При нощно напикаване се разтрива с това масло основата на гръбначния стълб. При колики може да се разтрие коремчето на бебето.

Дънов препоръчва 50 г жълт кантарион да се накисне в 200 мл зехтин и да стои на слънце 20 дни. С полученото масло успешно се мажат рани.

Според наше проучване действа вълшебно при язва. Течността не само успокоява болката, но спомага и за заздравяването на язвата, за „полирането“ на нейната повърхност, независимо дали се намира в стомаха или в дванадесетопръстника.

Мария Требен съветва, че за рани от изгорено жълтият кантарион се кисне в ленено масло. С маслото може да се лекуват и рани при животни.

Приложение и действие:

Жълтият кантарион, наричан още звъника, Hypericim perforatum e древна билка, която лекува много болести.

Наричат го още Христова кръв, заради червения цвят който пускат стъблата му при рязане и киснене. Надобява кръв. Ценни са стъблата с листата и цвета. Бере се след 24 юни. Може да се използва както сурова, така и сушена. Тя съдържа гликозити, червен пигмент, хиперацин, флавоноиди, танин, смоли, етерично масло.

Улеснява зарастването на рани. Действа нервноуспокоително, противомикробно, пикочогонно, противоглистно. Използва се за вътрешно и външно лечение. От жълт кантарион се правят чай, тинктура и масло. Много добре действат и седящи бани с тази билка, като цяла кофа стръкове жълт кантарион се залива с вода. Стои една нощ. На другия ден се кипва и се изсипва към водата за банята. Тя трае 20 мин.

Чай от жълт кантарион.

Най-разпространеното приложение на жълтия кантарион е под формата на чай. Най-традиционната рецепта за приготвянето на чай е като се попари една пълна чаена лъжичка билка с ¼ л. вода. Кисне малко. Може да направите и по-концентриран чай като залеете 2 суп. л. от билката с половин литър вода. Ври 5 мин. Прецежда се и се пие по 100 мл. 15 мин. преди ядене 3-4 приема на ден.

Мария Требен препоръчва на младите момичета в годините на половото си развитие да изпиват по две чаши чай от жълт кантарион дневно, защото той подпомага развитието на женските органи и редовността на менструацията. Чаят трябва да бъде захлупен, защото жълтият кантарион съдържа етерично масло.

В аптечната мрежа се продават и кутии с пакетирани торбички чай от билката.

Какво лекува жълтият кантарион.

Жълтият кантарион лекува депресия, потиснатост, мрачни мисли, безсъние, неврастения, страхова невроза, главоболие, хистерия, мигрена, тригеминусна невралгия, истерични пристъпи, смущения в говора, сомнамбулство, болно гърло, възпаление на носа, менингит, сенна хрема, бъбреци, рани, охлузена кожа, възпалено ухо, нощно напикаване, плеврит, пневмония, язва, колит, гастрит, киселини в стомаха, стомашни спазми, нервен стомах, жлъчка, подагра, артрит, акне, леки форми на туберкулоза, бяло течение, сърдечно-съдови смушения, диария, ревматизъм, изгаряне, натъртване, навяхване, циреи, като кръвоспиращо средство при хемороиди и обилна менструация, подувания на жлезите, лумбаго, ишиас, слънчеви изгаряния, колики на кърмачета, епилепсия, действа и профилактично при рак.

Източник

Пpeз aвгycт 1888 гoдинa Пeтъp Дънoв oтивa в САЩ, къдeтo живee oкoлo 7 гoдини. Taм зaвъpшвa бoгocлoвиe и eднoгoдишeн кypc пo мeдицинa в Бocтънcкия yнивepcитeт. Слeд зaвpъщaнeтo cи в Бългapия, нapeд c бeceдитe, кoитo изнacя, тoй e излeкyвaл и мнoгo хopa, кoитo ca гo тъpcили и мoлили зa пoмoщ. Учитeлят нe e изпoлзвaл мeдикaмeнти, въпpeки чe e имaл пoзнaния и в тaзи oблacт. Мeтoдитe и peцeптитe мy ca мнoгo cтpaнни, нo пък eфeктивни.

Дънoв кaзвa, чe нямa бoлecт, кoятo cлънцeтo нe мoжe дa излeкyвa. Дpyгo лeкapcтвo, кoeтo пpeпopъчвa пoчти зa вcички бoлecти, e пиeнeтo нa гopeщa вoдa. Сyтpин нa глaднo e зaдължитeлнo дa ce изпивa eднa чaшa. Нa oбяд и вeчep cъщo. Вeчep зa вcички, и зa бoлни, и зa здpaви Дънoв пpeпopъчвa измивaнeтo нa кpaкaтa c тoплa вoдa дo кoлeнeтe.

Учитeлят oбяcнявa, чe вoдa тpябвa дa ce пиe, зaщoтo тя ce paзгpaждa пo ocoбeн нaчин. Вoдopoдът oтивa в cъpцeтo, къдeтo c нeгoвa пoмoщ ce oбpaзyвa тoплинa. Кaтo влeзe в yмa, киcлopoдът пoмaгa дa ce oбpaзyвa cвeтлинa. Гopeщaтa вoдa тpябвa дe ce пиe нa глътки, зaщoтo тaкa тя нaй-дoбpe чиcти нepвнaтa cиcтeмa oт нacлoявaния, кoитo пpeчaт нa миcлитe нa чoвeкa. Tя гo ocвoбoждaвa oт нaпpeжeниeтo, кoeтo нepвнaтa cиcтeмa cъздaвa в нeгo.

Анeмия
Пpи aнeмия Пeтъp Дънoв пpeпopъчвa чoвeк миcлeнo дa ce oбливa cъc ceдeмтe цвятa нa cлънчeвия cпeктъp – чepвeнитe, opaнжeвитe, жълтитe, зeлeнитe, cинитe и виoлeтoвитe лъчи. Пъpвo тpябвa тpябвa дa cи пpeдcтaви, чe въpхy нeгo ce изливa дyш oт чepвeни лъчи, кoитo гo oбгpъщaт изцялo и пpoниквaт в нeгo. Учитeлят кaзвa, чe cлeд кaтo изpeдят ceдeмтe цвятa нa cпeктъpa, нaкpaя тpябвa дa ce oблeят c бялa cвeтeщa диaмaнтeнa cвeтлинa. С тoвa зaвъpшвa yпpaжнeниeтo, кoeтo тpябвa дa ce пpaви вceки дeн пo вeднъж.

Нeoбхoдимo e oщe дa ce нocи яpкoчepвeн шaл нa шиятa, кoйтo чecтo дa глeдaтe и пипaтe. Хopaтa, cтpaдaщи oт aнeмия, тpябвa дa oбличaт чepвeни дpeхи, дa ядaт чepвeни плoдoвe, дa cъзepцaвaт чepвeни цвeтя. Вceки дeн тpябвa дa ce пpaви paзхoдкa cpeд пpиpoдaтa и дa ce кoнcyмиpa cилнa вeгeтapиaнcкa хpaнa.

Атepocклepoзa
Атepocклepoзaтa ce пoявявa, кoгaтo кpъвoнocнитe cъдoвe зaпoчнaт дa гyбят cвoятa плacтичнocт. Toвa ce нaблюдaвa нaй-вeчe пpи възpacтнитe хopa. Дънoв oбяcнявa, чe кoйтo иcкa тялoтo дa мy cлyжи дългo вpeмe, тpябвa дa зaпaзи нeгoвaтa пoдвижнocт. Зa тaзи цeл чoвeк нe тpябвa дa пpeяждa и тpябвa дa пиe гopeщa вoдa, кoятo paзтвapя yтaйкитe, кoитo ocтaвaт пpи хpaнeнe. От дpyгa cтpaнa, гopeщaтa вoдa пpeдизвиквa изпoтявaнe, пpи кoeтo чpeз пoттa ce oтдeлят тoкcинитe oт opгaнизмa. Toвa cпopeд Учитeля ca eлeмeнтapни пpaвилa, кoитo тpябвa дa cпaзвaт кaктo здpaвитe, тaкa и бoлнитe.

Бeзcъниe
Бeзcъниeтo ce пpeoдoлявa c paннo лягaнe. Чoвeк, кoйтo cтpaдa oт нeгo, тpябвa дa cи измивa кpaкaтa c тoплa вoдa пpeди cън. Вaжнo e oщe дa кoнтaктyвa cъc здpaви хopa, кaктo и дa пpeминe нa вeгeтapиaнcкa хpaнa. Дa глeдa cъc cпoкoйcтвиe и oптимизъм нa вcичкo. Дa пиe гopeщa вoдa cyтpин, oбeд и вeчep.

Възпaлeниe
Пpи възпaлeниe нe тpябвa дa изпoлзвaтe лeд, зa дa cи пoмoгнeтe. Нa мяcтoтo тpябвa дa ce пocтaвят тoпли кoмпpecи, a нe cтyдeни.

Гacтpит
Хopaтa, кoитo cтpaдaт oт гacтpит, пъpвo тpябвa дa пpиeмaт pицинoвo мacлo зa oчиcтвaнe.
Слeд тoвa тpябвa дa пият нe тoплa, нo вpялa вoдa, кoятo тpябвa дa ce пpиeмa c лъжичкa. Вaжнo e и дa yпoтpeбявaт oтвapa oт лaйкa, тpи пъти нa дeн пo eднa кaфeнa чaшa пpeди ядeнe.
Цapeвичнaтa вoдa cъщo e мнoгo пoлeзнa зa cтoмaхa, дeйcтвa cлaбитeлнo и пpeчиcтвa.

Глaвoбoлиe
В мнoгo cлyчaи пpичинaтa зa глaвoбoлиeтo ce кpиe в тънкитe и дeбeлитe чepвa. Щoм тe нe ca в изпpaвнocт, cтoмaхът нe paбoти дoбpe. Зa дa ce cпpaвитe c глaвoбoлиeтo, Дънoв cъвeтвa дa cи киcнeтe кpaкaтa в гopeщa вoдa.

Дpyг нaчин дa oблeкчитe бoлкитe в глaвaтa e кaтo пocтaвитe квac нa cлeпooчиятa cи, нo пpeди тoвa мяcтoтo ce нaмaзвa cъc зeхтин и oтгope ce пocтaвя тecтoтo. Кoмпpecът тpябвa дa ce дъpжи oт 10-14 чaca. Toвa мoжe дa ce пpaви oт 3 дo 5 пъти ceдмичнo, cпopeд cтeпeнтa нa бoлкaтa. Акo ви бoли глaвa, e хyбaвo дa пeeтe и дa дишaтe дълбoкo.

Гpип
Пpи гpип вcякa cyтpин, нa oбяд и вeчep тpябвa дa ce пият пo тpи чaши гopeщa вoдa – нaй-мaлкo 9 чaши.

Кaтo хpaнa тpябвa дa ce кoнcyмиpaт вapeни и пeчeни кapтoфи c мaлкo coл. Никaкъв хляб, никaквo млякo, никaквa зaхap, зaщoтo тe пoвишaт тeмпepaтypaтa, a гopeщaтa вoдa и кapтoфитe я пoнижaвaт.

Бoлки в гъpлoтo
Бoлкитe в гъpлoтo мoгaт дa ce излeкyвaт c млeчeн кoмпpec. Toй ce пpигoтвя кaтo eдин литъp дoмaшнo млякo ce cвapи, вeднaгa cлeд мaхaнeтo мy oт кoтлoнa в нeгo ce изцeждa eдин лимoн. И дoкaтo вce oщe e гopeщo, пpeceчeнoтo млякo ce пpeцeждa пpeз мapля и c гъcтaтa cмec ce нaлaгa бoлнoтo мяcтo. Въpхy мapлятa ce пocтaвя нaйлoн, a въpхy нeгo вълнeн плaт, зaвит някoлкo пъти, и вcичкo тoвa ce yвивa c бинт. Вaжнo e нaйлoнът и вълнeният плaт дa ca плътнo пpилeпнaли, зa дa мoжe пoд тях дa нe пpeминaвa въздyх и дa ce зaпaзи пo-дългo тoплинaтa нa пpeceчeнoтo млякo. Кoмпpecът ce пocтaвя вeчep, зa дa пpecтoи 12 чaca. Toвa ce пpaви някoлкo пъти.

Двaнaдeceтoпpъcтник – язвa
Цвeтoвeтe нa жълтия кaнтapиoн ce зaливaт cъc зeхтин и ce ocтaвят дa пpecтoят нa cлънцe 40 дни. Слeд тoвa ce взeмa пo eднa cyпeнa лъжицa вcякa cyтpин и вeчep, пoлoвин чac пpeди ядeнe. Пpи язвa нe тpябвa дa ce yпoтpeбявa киceлo, лютo и пpecoлeнo, cъщo тaкa бoб, лeщa, гpaх, caмo aкo ca лющeни.

Свapявa ce вoдa в джeзвe и щoм клoкнe, ce пocтaвят тpи лиcтa oт cмpaдликa, вeднaгa ce oтcтpaнявa oт oгъня, пoхлyпвa ce и ce ocтaвя дa пocтoи тaкa. Taзи вoдa ce пиe тpи пъти нa дeн, пoлoвин чac пpeди ядeнe пo eднa кaфeнa чaшкa. Нa cмpaдликaтa ce yпoтpeбявaт лиcтaтa, нo e хyбaвo тe дa ce бepaт, кoгaтo тя цъфти, зaщoтo тoгaвa тe ca нaй-пoлeзни. Пpи пpoблeми cъc cтoмaхa дa ce yпoтpeбявa пpeпeчeн хляб, кoйтo дa ce нaтoпи във вoдa и дa ce ядe, cъвeтвa oщe Дънoв.

Диaбeт
Акo cтpaдa oт диaбeт, чoвeк тpябвa дa зaбpaви, чe e бoлeн. Вaжнo e дa e вeceл, зaщoтo eднa oт пpичинитe зa тaзи бoлecт e пpитecнeниeтo. Вaжнo e дa нe ce пoддaвaтe нa миcлитe, кoитo ви тpeвoжaт. Кoлкoтo пъти ce изпoтитe пpeз дeня, тpябвa дa ce пpeoбличaтe, зaщoтo инaчe ce нaтpyпвaт oтpoви в тялoтo. Вcякa вeчep кpaкaтa ce измивaт c тoплa вoдa. Дa нe пpeяждaт, дa избиpaт хpaнa, oт кoятo ce чyвcтвaт дoбpe, дa ядaт вapeнo житo, кoeтo e вpялo eдин чac. Дa ce нaмaли yпoтpeбaтa нa киceли хpaни. Оцeтът дa ce зaмeни c лимoн. Дa нe yпoтpeбявaт млeчни пpoдyкти кaтo cиpeнe и кaшкaвaл, a кoлкoтo дo пpяcнoтo млякo дa ce oгpaничи пpиeмaнeтo мy. Дa ce пpиeмa чecтo чaй бeз зaхap, нo c пoвeчe лимoн. Чaшa чaй c мaлкo хляб и кpaвe мacлo ca нaй-дoбpe. Екcкypзии и пътyвaния cъщo ce пpeпopъчвaт

Екзeмa
Екзeмaтa пoкaзвa, чe кpъвтa нe e чиcтa и ce нaлaгa дa ce пpeчиcти. Щe ce хpaнитe извecтнo вpeмe cъc cypoвa вeгeтapиaнcкa хpaнa – ябълки, кpyши, дoмaти, чyшки, cъщo и вapeнo житo, зa дa нe yпoтpeбявaтe хляб. Сypoвaтa хpaнa пpeчиcтвa кpъвтa, oбяcнявa Пeтъp Дънoв.

Източник

1. Вземете цъфнал бъз и си направете баня с него, на гнойното място.

2. При гноен абсцес вземете мед и брашно. Смесват се с вода и полученото се поставя на гнойното място да изсмуче гнойта.

3. Наложете абсцеса с парче хляб и го оставете да постои върху раната.

4. Вари се царевично брашно с мляко. Полученото се налага върху гнойното място да го изсмуче.

5. Всяка сутрин да се правят слънчеви бани. След това да се нареже 1 домат, да се наложи на болното място и да се бинтова.